За Сиренцето и Шрифта... Cheese or Font?

Дали това е Сиренце? Дали това е шрифт?

Вие решавате в нова онлайн игра, която предоставя играчите с шествие от имена да се категоризират. Звучи просто, нали? Знаеш си Goudy от Gouda и никога няма да зададете текст в Manchego нито пък сте гризнете кубче Helvetica.
Но внимавайте за по-сложните: Rudelsberg, Gabriel и Beaumarchais са особено предизвикателство.
Кликнете и вижте как уменията ви се сравняват с уменията на около 180000 посетители досега, които са направили три милиона предположения -около 57 на сто от тях верни.

**** **** ****
Is it a cheese? Is it a font? You decide in a new online game that presents players with a procession of names to categorize as the province of the dairy case or the type foundry.
Sounds simple, right? You know your Goudy from your Gouda and would never set a block of text in Manchego nor snack on a block of Helvetica. But watch out for the trickier ones: Rudelsberg, Gabriel, and Beaumarchais have emerged as particularly challenging. Click to see how your skills stack up against the site’s approximately 180,000 visitors so far who have made three million guesses—about 57 percent of them correct.

Today's "Parasite" Tune

... is the song you've heard on the radio in the morning or before you go to bed at night...
In my case, the tune i keept humming on the subway on my way to work,
mumbling the words to myself all day long till my mind wishes to burn in flames if i hear it one more time ....

So, decided to get someone else listening to it too (slim chances) but at least you can find the lyrics posted below!



Colbie Caillat - Bubbly

I've been awake for a while now
You've got me feelin' like a child now
'Cause every time I see your bubbly face
I get the tingles in a silly place

And it starts in my toes
And I crinkle my nose
Wherever it goes
I always know
That you make me smile
Please stay for a while now
Just take your time
Wherever you go

The rain is falling on my window pane
But we are hiding in a safer place
Under covers staying dry and warm
[Another version of the song says: "Under covers staying safe and warm"]
You give me feelings that I adore

And it starts in my toes
Makes me crinkle my nose
Wherever it goes
I always know
That you make me smile
Please stay for a while now
Just take your time
Wherever you go

What am I gonna say
When you make me feel this way
I just mmmmm

And they start in my toes
Makes me crinkle my nose
Wherever it goes
I always know
That you make me smile
Please stay for a while now
Just take your time
Wherever you go

I've been asleep for a while now
You tuck me in just like a child now
'Cause every time you hold me in your arms
I'm comfortable enough to feel your warmth

And it starts in my soul
And I lose all control
When you kiss my nose
The feeling shows
'cause you make me smile baby
Just take your time now
Holdin' me tight

Wherever wherever wherever you go
Wherever wherever wherever you go

wherever you go
I always know
'Cause you make me smile
Even just for a while

Memo to Mommy ....

Was obsessing over cleaning out a pile of old magazines from my kitchen and decided to pull an all nighter if i have to but to clean it all tonight. Going thru an old Parents magazine this page hit me on the head, so to speak and now I'm debating laminating it and posting it on the fridge . . . Enjoy!




Memo to Mommy:


"Stop freaking out about the mess! There's always time to clean - but how often do we get to make mud pies?"

"Love me, even when I'm naughty. I'll only be this age once."

"Be patient. I do everything for a reason, but I don't know enough words yet to give you an explanation."

"Let me do it. I know you can do it faster and better, but sometimes experience is the best teacher."

"Don't expect too much of me. I want to do what you ask and make you happy, but I'm still little."

"Don't try to reason with me when I'm having a tantrum. Trust me - I can't hear you over my own screaming."

"Keep your promises. It's all about trust. When I'm a teenager, you'll understand why it's so important."

"Don't keep asking me if I've been good. I'm not even sure what that means, but if I was bad, I'd never admit it."

"Don't let me think that you're perfect. I feel a lot better knowing I'm not the only one who makes mistakes sometimes."

"Set limits. I can't actually eat a whole box of cookies - I just want to see if I'd get away with it."

Recycle Friends!!!

You kinda love them and hate them too, but can't live without them either and don't want to trow them away.
So, you collect all the good things and the bad ones, and post them on craigslist - your trash is someone's treasure....Recycle your friends!

Сврачето Крадливко

Живееше си чичо Фьодор на село. И хората от селото го обикнаха. Защото не стоеше без работа, все нещо правеше или си играеше. А после грижите му се поувеличиха. Разбраха хората, че обича животните, и започнаха да му носят разни зверчета. Птиченце ли изостане от ятото си, зайче ли се изгуби, веднага го взимат и го носят на чичо Фьодор. А той се занимава с тях, лекува ги и ги пуска на свобода.
Веднъж у тях се появи свраче. Очите му като копчета, носът му дебел. И едно такова, страшно сърдито.
Чичо Фьодор го нахрани и го качи на гардероба. Нарекоха сврачето Крадливко – каквото видеше, веднага го отмъкваше на гардероба. Види лъжица – на гардероба. Даже будилника качи на гардероба. И нищо не можеш да вземеш от него. Крадливко веднага разперва крила, съска и кълве. Върху гардероба стана цял склад. После малко поотрасна, поналълня и започна да излита през прозореца. Но привечер непременно се връщаше. И не с празни ръце. Ту ключ от гардероб ще отмъкне, ту запалка, ту детска формичка. Веднъж донесе даже биберон. Сигурно някое бебе си е спяло в количката на улицата, а Крадливко е прелетял и му е измъкнал биберона. Чичо Фьодор много се страхуваше за сврачето: лоши хора можеха да го застрелят с пушка или да го ударят с пръчка.
А котаракът реши да привиква сврачето към работа.
- Какво го храним напразно! Нека бъде полезен!
И той започна да учи сврачето да говори. По цели дни стоеше край него и повтаряше:
- Кой е Кой е? Кой е?
Шаро се поинтересува:
- Нямаш ли си друга работа? Да беше го научил поне на някоя песен или стихотворение.
Котаракът отговори:
- Песни и аз мога да пея. Само че от тях няма полза.
- А от твоето „койе” каква полза има?
- Такава. Ще идем ние в гората за дърва и вкъщи няма да има никого. Всеки може да влезе и да изнесе нещо. А така, ще дойде човек, ще почука на вратата, сврачето ще попита „Кой е?”. Човекът ще си помисли, че вкъщи има някой и няма да краде. Ясно ли ти е?
- Но ти самият казваше, че у нас няма нищо за крадене – взе да спори Шаро. – Даже мене не искаше да вземеш.
- По-рано нямаше какво – обясни котаракът, - а сега намерихме съкровище.
Шаро се съгласи с котарака и също започна да учи сврачето на „койе”. Цяла седмица го учиха и най-после сврачето се научи. Щом някой почукаше на вратата или затропаше по стълбите, Крадливко веднага питаше:
- Кой е? Кой е? Кой е там?
И ето какво излезе от това. Веднъж чичо Фьодор, котаракът и Шаро отидоха в гората за гъби. И вкъщи нямаше никого освен сврачето. Тогава дошъл раздавачът Печкин. Почукал на вратата и чул:
- Кой е?
Той отговорил:
- Аз съм, раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка”.
Сврачето пак попитало:
- Кой е?
Раздавачът отново казал:
- Аз съм, раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка”.
Само че никой не отворил вратата. Раздавачът пак почукал и пак чул:
- Кой е? Кой е там?
- Никой. Аз съм, раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка”.
И така продължили цял ден.
Чук-чук.
- Кой е?
- Аз съм. Раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка”.
Чук-чук.
- Кой е?
- Аз съм, раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка”.
Накрая на Печкин му станало лошо. Съвсем се измъчил. Седнал на стълбата и сам започнал да пита:
- Кой е?
А сврачето му отговаряло:
- Аз съм, раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка”.
Печкин пак питал:
- Кой е?
А сврачето пак отговаряло:
- Аз съм, раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка”.
Когато чичо Фьодор, Матроскин и Шаро се върнаха вкъщи, много се учудиха. Седи си раздавачът на стълбите и си повтаря едно и също: „Кой е?”, та „Кой е?”.
И от къщата все едно и също се чува:
- Аз съм, раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка”... Аз съм, раздавачът Печкин. Донесох списание „Мурзилка”.
Едва свестиха раздавача, напоиха го с чай. А като разбра каква е работата, той не се разсърди. Само махна с ръка и сложи в джоба си още два бонбона.